|
|
| Тема |
 - - - - - |
|
| Автор |
нeтoчka (река) |
|
| Публикувано | 05.12.07 19:38 |
|
|
|
То беше като прощаване –
и последните думи
в ръката ми –
като дръжка на нож..
Не съм бяла,
даже черното
не е достатъчно,
за да кажа, че всъщност
те чаках...
А наоколо-
толкова други
не разбират
какво се е случило
и защо тишината
е мъртва
/те не знаят,
че вече е късно,
че е много далече
за връщане/..
То беше като сбогуване
и очите ти търсеха мене
без да знаеш,
че вече съм друга,
че дъждът е изплакал
сълзите си
и е станало време
за тръгване.
И беше като разбиране –
любовта – непозната и чужда,
върху нас издълбала следите си –
като белег
в най-тъжната истина.
И беше като убийство –
с теб престъпили
всички закони,
и кръвта
в трите стъпки,
която
ще остане след нас,
за да помни...
----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..
| |
| |
| 
|
|
