|
|
| Тема |
 Развитие |
|
| Автор | safarimacka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.11.07 14:24 |
|
|
|
Вятърът довя писмо от Рая,
имаше и стих за теб във него,
това,което исках да узная,
неща,които галят моето его.
Не можех да не прочета където,
описваше се точно и без грешка,
каква цел имат твойте мурафети,
и колко са човешки.
По кален път отпраших към гората,
без яке,по пантофи,с тънка блузка,
оставих и отключена колата,
в хладилника отхапана закуска.
Дъждец ръмеше,вънка беше зима,
един човек погледна ме студено,
вървях аз по бръшлянени килими,
и пеперуди кацаха по мене.
Вървях докато стигна до върбата,
в която криех свойте тайни вещи,
така във тази нощ ме скри гората,
със дланите си меки и горещи.
Посрещна ме със ласкава усмивка,
една жена и после ме прегърна,
зави ме нежно горската бодливка,
и поглед към небето аз обърнах.
Изпратили ме с черна катафалка,
и дни наред ни вест,ни кост от мене,
а казваха,че да умра съм малка,
и казваха,че любовта променя.
| |
| |
| 
|
|
