|
|
| Тема |
 ноември II |
|
| Автор |
нeтoчka (река) |
|
| Публикувано | 22.11.07 22:06 |
|
|
|
Когато е ноември
и падат мъгли,
а онези страшни улици,
на които разказвах за тебе-
мълчат
и аз бързам да стигна кръстопътя
между смъртта, любовта и бога,
да изсвистят спирачките
на ума
и душата ми да откаже правото
на помилване.
Там, върху тесния тротоар
на живота,
където е събрано всичко
от самото начало..
Когато е ноември
и кучетата усещат зимата
в кръвта си,
и вият
от страх и безсилие,
а някъде има
стари комини,
които безмълвно умират
от изоставяне
/и нито един бряг
не е достатъчен/...
Когато е тъмно
и е разплакано,
когато е време
да се прощаваме
и очите се завъртат
в полуорбитите си,
търсейки верните думи,
а на сбогуване
си припомняме
прокълнатата песен
и събираме болката
в шепи..
Когато е ноември
и небето е уморено
да бъде добро.
----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..
| |
| |
| 
|
|
