|
|
| Тема |
 Небето |
|
| Автор | safarimacka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.11.07 13:36 |
|
|
|
Всеки път щом погледна нагоре,
виждам хиляди бели звезди,
и протягам ръце да отворя,
входът който сърце ми опи.
Всеки път щом се срещна с небето,
и очите ми видят деня,
нежна радост изпълва сърцето,
и полита ранена душа.
Ден след ден то говори във мене,
и напомня отминали дни,
от плещите тревоги отнема,
то възражда и не петни.
Час след час аз общувам с небето,
и чрез него познавам света,
забравила за тревогата снета,
далеч от тягостната самота.
Ех, небе - чисто, ясно, просторно,
ти ми носиш спокойни мечти,
твойта сила е тъй чудотворна,
дъх на сладост безкрайна си ти.
Да те имам, да те притежавам,
всекидневно копнея без глас,
страховете ми ти побеждаваш,
и над мрачното имащ ти власт.
О, небе тъй прекрасно и синьо,
самотата лекуваш ми ти,
щом край тебе душата ми мине,
с поглед взрян в синевата блести.
| |
| |
|
Небето
| safarimacka
| 07.11.07 13:36 |
Re: Небето
| нaлджopпa
| 16.11.07 18:34 |
|
Re: Небето
| safarimacka
| 26.11.07 14:21 |
|
| 
|
|
