|
|
| Тема |
 есенна |
|
| Автор |
нeтoчka (река) |
|
| Публикувано | 09.10.07 20:23 |
|
|
|
Есенна си –
помъдряла и добра
и все по-тъжна..
Всъщност –
все по-мълчалива
и носиш много самота,
и все по-дълги нощи,
пълни с необичане.
И все по-страшна си,
(а толкова те искам)
дълбаеш раните си в мен
и търсиш дом –
не съм земя за теб,
не мога да съм истина,
а ти си въздух
в мъртвите ми дробове..
А ти си път,
когато нямам
никакви посоки
и вяра си,
когато ме настига мрак,
и си единствен смисъл
на животите,
които аз
така и не живях...
И все по-свята си
и все по-трудно е
да те забравям,
когато нямам нищо –
само ти
събираш късовете
от душата ми
и се завръщаш –
есенна и мъдра
и болиш...
---------------------
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..Редактирано от нeтoчka на 09.10.07 20:30.
| |
| |
| 
|
|
