|
|
| Тема |
 Когато не спя... |
|
| Автор |
Prismeh () |
|
| Публикувано | 29.09.07 02:26 |
|
|
|
Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше,но никой не знаеше…
Само плясъка на ръцете си чуваха.
Не узнаха, че някога тя беше стебло
(а може би още е закрепена за корен).
Предпочиташе да стане мачта, гребло,
да стане начало, откритие, спомен.
Да стане гръб на малко огледало,
да е нечия, грижливо да я пазят.
Да е легло, в себе си уютно заспало..
Дори да е под, да е настъпват и газят.
Да е праг или прозорец на дом,
шкаф, тайни да крие в своята пазва.
Да е греда и покрив, и заслон,
И книга, да записва и разказва.
А мечтите…Още имаше ли право?
Беше отдавна.Отсякоха й крилата.
Сега живееше за следващото “Браво”,
което дори не беше нейно,а на ръката.
Дадоха й чужди, вдлъбнати очи,
Издълбаха й сърце фалшиво зад ребрата,
което вместо да тупти – мълчи.
И завързаха я за греди горката,
горката кукла на конци.
"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."Редактирано от Prismeh на 29.09.07 02:40.
| |
| |
| 
|
|
