О, да. Аз вечно търсех себе си във теб
и вечно недоволна в себе си се връщах.
От ранни дни към мен животът бе свиреп,
от ранни дни към теб за сили се обръщах.

Ти в пясък се превърна сред пустинна степ,
а тези думи бяха моя неспокойна къща.
Да, може... без теб да мрат теглата.
Крилете си винаги ще разтваря зората.