|
|
| Тема |
 тъжни песни |
|
| Автор |
нeтoчka (река) |
|
| Публикувано | 17.08.07 19:12 |
|
|
|
И все по-далечен
гласа на морето зове,
и все по-безумни
и трескави
странници
с мътни очи
търсят пътя
до теб...
И все по-дълбоко
пропадат звездите
над нас,
и все по-студено е
вътре
за чуждата болка...
А как ми се пее –
много тихо,
без глас
тази песен-
печалната песен
на спомена...
И все по-човешко
е в мене
и все по-самотно –
превърнах небето
във празна химера,
изтръгнах крилете си-
сложих оковите
и станах съвсем
като хората...
И все по-невидими
викат посоките,
и все по-безкрайни
пространства-
за никъде,
и страха
онзи страх,
който чупи прозорците
и чегърта в душата ми
знаци и символи...
И все по-наивно,
и все по-неистово,
загубили вяра,
че можем да бъдем
деца –
рисуваме кръг
подир кръг
през потока
на времето
и проклинаме
тази тъжна
съдба...
И все по-безмилостни
думи,
и все по-горчиви
сълзи,
и все по-оскъдни
към себе си...
Тихичко,
аз запявам
най-тъжната песен,
а ти,
ти мълчиш
и сълзите ти
бавно убиват...
| |
| |
| 
|
|
