|
|
| Тема |
 дъжд |
|
| Автор | copy/paste (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.05.07 20:42 |
|
|
|
- Ти помниш ли ме?
- Помня те...
- И онзи странен дъжд –
студеното небе
над нас
болеше
и беше късно
да останеш
този път
не се разминахме,
а беше късно...
А помниш ли
жестоките треви,
които се откъсваха
от себе си –
умираха без корен
и сами -
крещяха името ти,
вятърните мелници
и донкихотовците
нямаха кураж
да ме спасят –
удавих се
в пороите след тебе...
- Ти помниш ли ме
през цигарения дим
и хората,
които се сбогуваха
с очи на пеперуди
и сълзи,
в които не намираха
забравяне?...
-Ти помниш ли ме?
Булевардите мълчат.
Посоките към теб
са много лесни,
но има нещо –
все назад
ме води
към неоновите кестени
и локвите
и тротоарената скръб,
към онзи час
на тихото смрачаване
и неизреченият
странен дъжд...
- Ти помниш ли ме?...
- Помня те.. Ела!
В ръцете ми
все още има място
за странен дъжд
и пеперуден Май.
Онези думи...
Не е късно още.
| |
| |
| 
|
|
