|
|
| Тема |
 *** |
|
| Автор |
rлyпaчe (звездичка) |
|
| Публикувано | 20.05.07 06:07 |
|
|
|
Защо се чудиш, че жестока съм сега?
Нали ти сам такава ме извая?
Нали ти сам захвърли ме в света
и каза ми "да се оправям"?
Аз доста време търсих своя път.
И в пътищата себе си изгубвах.
И късове от мен един след друг
почти след всяка своя стъпка хвърлях.
Жестока, казваш... Мисля, че грешиш.
Не съм жестока. Просто съм голяма.
Не знам дали не се обезличих,
но болката във мен поне я няма...
Не се разкъсвам вече от тъга.
И спя спокойно, и на сън не плача.
Изчезна любовта ми към дъжда,
изчезнаха и мъките обаче.
Не съм жестока, просто съм пораснала
с уроците, които ти предаде...
Не съм щастлива, но не съм нещастна,
не се обичам, но не се и мразя...
...I love you in a place
Where there's no space and time...
| |
| |
| 
|
|
