но има други начини да се достигне до някого, невидими за околните...

щом вярваш в тези начини...вероятно вечно ще пишеш стихотворения...

аз лично, си живея в истинския живот...
където хората са истински...и не търсят други начин...
освен тези...в реалността...за доказване на Любов...
когато обичаш някого...просто искаш да бъдеш с него...
и толкова....
не търсиш невидими...пътища....
няма такива...
въпрос на самозълъгване е това...
за да оправдаеш собствената си слабост....
и нерешителност...

и затова пишеш стихотворения...
ЗА ДА ОПРАВДАЕШ СОБСТВЕНАТА СИ НЕРЕШИТЕЛНОСТ...
и страх...
и страх...
и страх...
от действителността...

свикнал съм да ме очернят и изкарват винаги виновния за всичко
ей това е най-удобното...
свикнал съм...
да съм...виновен...
свикнал съм...
да съм жертва...

това ми е УДОБНО...
защото се самосъжалявам...
че съм черната овца, че съм...аутсайдер...
че аз не съм виновен...никога...
защото...страдам..аз, неразбрания....

винаги съм истински с хората и обикновено очаквам същото от тях.


едва ли, едва ли....не се обиждай лично...
истински с хората?....
а твоята "любима"?
не е случайно че е в кавички...
с нея бил ли си "истински"?
защото...ТЯ не е хората...
тя си е тя...

очакваш от нея?
очакваш тя да направи това, което трябва да направиш ти?

уф, наистина видях собствената си история...от другата страна....
пак извинявай...за пристрастността...

не се гневя...емоционална съм...
казах ти защо...
няма смисъл да ти пиша повече...

не ме разбираш...
и аз не разбирам...
това е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите