|
Нека върху мен се падне всичко
болката и вината и любовта на болното сърце,
което се лута безбрежно и самотно
в търсене на своя идеал
от слова, които да го стоплят.
Нека аз кажа сбогом,
за да може утре ти да се усмихнеш
необременена от извинения,
а със смях да се присмиваш
на този глупак,
който правеше своите пози,
но не му стигна куража,
за да те заслужи.
Нека аз съм този,
който другите сочат с пръст
да съжаляват и одумват
за неговата плахост
и липса на жизненост
да води спорове,
от които никой няма полза.
Нека на моята глупост се смеят,
а на твоя ум се възхищават -
нали затова живеем:
ти да ме обичаш,
а аз да не го зная,
докато не целуна
пръстта под нозете си
за последно сбогом...
Нека аз съм твърдия и студения,
нека аз мразя и презирам,
за да може ти да ме обичаш,
нека мен ме накажат
с болката и страданието
и с милионите сълзи,
които заслужавам
за цялото зло в моята душа.
Нека моето сърце не омекне
и никога не се разбие,
за да има кой да го прониже,
заради неверността си,
заради неискреността си,
заради всичко, което е казало,
само за да нарани някой друг.
Нека аз съм този,
който не обича истински,
за да има кой да го обвини в лъжа
и да го изобличи и прониже,
но не нежно с любов,
а със сол да намаже
вечните рани.
Нали аз съм този,
който е виновен ти да страдаш -
нека ме няма,
нека изчезна,
нека бъда във вериги
и оплют от всички,
нека потъна вдън земя,
за може ти да си свободна...
|
Напълно заслужил
