|
Ти търсиш нещо,
в което мен ме няма,
и живееш там, където
мен ме няма,
без желание,
без капка болка в сърцето
отлиташ натам
в далечината
на сумрака от дишащи сълзи
като стоиш
от другата страна,
неразрушима в своя сън
от бледосиня студенина,
която говори
без да казва нищо,
което да стопли
разбитите късове забвение
стичащи се като драконови нокти
по издраното ми лице...
Не търся нищо,
защото няма вече накъде,
няма какво щом аз съм тук,
а ти желаеш да си там,
далеч от моята усмивка,
остава само моя плач
да ми напомня,
че още дишам,
макар и да не го искам.
Нима във себе си се крия аз
или чакам чудеса
да променят хоризонта,
в който ти летиш,
а аз безметежно падам
без капка надежда
за опора
в небесата...
Горест? Слабост?
Наивност?
Опредленията ги даваш ти,
а аз мога само да те обичам
без претенции да бъда нещо
повече от един безвкусен епитет
в твоите мемоари от познати
и не дотам познати лица.
Но знам, че ще дойда ден,
когато ти ще им говориш
на всички тях, твоите любовници
един по един ще им споделяш за мен,
за доброто, за което си знаела,
за хубавато, което така и не бе видяла,
за безбройните неща,
които карат една любов да цъфти
и едно самотно сърце да вехтее
под мрака на пренебрежението
в твоите очи и уши,
ще показваш снимки,
за да видят всички това,
което ти ще гледаш като пример
за човечност и доброта,
но ще си силна, без сълзи,
с достойнство присъщо
на благородните
ще разглеждаш и показваш,
след което ще продължиш отново да търсиш
това, което не успя да намериш в мен.
|
Напълно провален
