|
|
| Тема |
 Полу-полу-етично |
|
| Автор | aз (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.05.07 22:11 |
|
|
|
Животът ми превръща се в поезия,
но без ритъм, без рима,
без нищо, което да те задържи
така че да пожелаеш още,
а като бурен взрив в небето
звездите от моите думи
падат по земята на твоите сетива
и като малки кристалчета
от цветен разпад
дращят зениците на тренираното око
с недозрялата си и неотмерена
страстност.
Няма кой да съм - не съм във вериги,
не съм прецизен в речта и мерките,
не търся слава и признателност,
нито известността на великите поети,
а само да издялам малка дупка в твоето кораво сърце
с недодяланите си опити
да бъда нещо като поет.
Може би ще ме чуеш, може би ще се замислиш
дали има нещо стойностно в това, дето пишеш
ако нямаш нищо, в което да го обвиеш,
когато си тръгнеш без капка любов
да е напоила празните листове
на живота ти изпълнен
с толкова прекрасни поеми.
Защото какъв е смисъла не една поема
ако тя не е изживяна страстно и с любов
между редовете на живота?
| |
| |
| 
|
|
