|
|
| Тема |
 Полу-романтично |
|
| Автор | aз (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.05.07 19:36 |
|
|
|
Това да те обичам и да искам да бъда с теб
е по-силно и от мисълта, и от моята същност
на логичност и страх от схеми
въртящи се в грешна цикличност
от правила различни от моите
представи за света!
Но това да те обичам е нова представа
по-силна от самия мен,
за което страдам,
защото те обичам, а не мога да ти го кажа
така както най-добре мога -
със сърцето на гърдите,
които са началото на нежните ръце,
които любящо те докосват в нощта
и никога не спират,
докато ти не бъдеш с мен.
За това да те обичам
аз оставих всичко освен сълзите си
в нощтите прекарани без теб,
в които през сънища и спомени
аз те търся, но само вярата
ме кара да продължа напред
там, където си ти -
в утрото на една нова надежда,
в светлината на една любов,
където ще мога да те обичам
и да бъда с теб завинаги
без болката и сълзите
и страданието, което чувствам
всеки миг без твоите очи
да галят моите и без твоята усмивка
да озарява слънцето отново
в пустошта на моята любов,
която е нищо без теб.
Като че ли има още какво да кажа -
ако ти не ме чуеш,
на кого ли да говоря тогава?
Като че ли има защо да обичам
ако теб те няма
там, където аз живея?
Това да те обичам
не значи да търся смисъл за мен,
защото целият смисъл
съм намерил само в теб
и в това да те обичам,
дори когато не виждам нищо друго
освен със сърцето си...
Божествена, като ангел в нощта,
аз те чакам да дойдеш
да отмиеш сълзите от моето лице.
| |
| |
| 
|
|
