Всъщност има доста...оптимизъм!? Някъде там, зад завесите криеш лицето си, гледаш към улицата, гледаш към пътя си, и се усмихваш. Стената пред теб не съществува, докато не се сблъскаш със нея. Някои хора преминават оттатък, докато други остават завинаги там, зад завесите. Страхувайки се от удара, те го избягват стоейки. Но преминават оттатък по-друг начин - чрез сънищата и мечтите си. За час или минута те са свободни, и това е тяхното щастие. Тогава се усмихват...

Ако искаш погледни го така :)