|
знаеш ли,
писна ми от мутри като твоята.
такива се напъхват в устата ти,
дращят по гърлото,
и крещят,
крещят като обезумели
да чуеш блудкавите им фантазии.
също като курвата,
която мечтае да стане продавачка
в кварталната бакалия,
да се прибере вечер
уморена,
да приготви вечерята,
да сложи децата да спят
и да се сгуши във прегръдките
на съпруга си
о да, мечтае си
между тежкото дишане
на някой комплексиран нещастник,
дебел и мазен,
който я чука като животно,
за да я залее накрая с отвратителното
си, вонящо семе,
от което някой ден се пръкнат
още хиляди такива
малки нещастници,
дебели и мазни,
които ще чукат дъщерите й,
и ще изхвърлят във тях
прокълнатия си хайвер.
във онова малко, уютно кафене
обича да приказва
как един ден ще сложи край
на всичко това,
ще се ожени,
ще си роди две дечица,
съпругът й ще я обича…
чувства се щастлива,
усмихва се,
докато я чукат
се мъчи да си спомни
текста на онази сладка
детска песничка,
със която ще приспива децата си.
после усмивката ще стане имитация,
рефлекс,
очите й ще загубят
мънистения си блясък
ще стои в онова същото кафене
и димът от цигарите ще
се задавя от тежките плесници
на мълчанието.
някой ден, ще открият тялото й
вмирисано, във мизерната стая
на някой второкласен мотел,
няколко детски играчки
и снимката на единствения
мъж, когото е обичала…
знаеш ли,
писна ми от мутри като твоята
и това дращене в гърлото…
защо не приказваш
хайде,
дори и да са блудкавите ти фантазии
на продавачка в кварталната бакалия,
която се прибира късно,
уморена,
за да види как съпругът й, алкохолик,
отново пребива децата.
после си ляга разплакана
и мечтае,
сънува един много хубав сън.
усмихва се...
|
усмивки
