|
|
| Тема |
 НЕКА ДА Е ЛЯТО! |
|
| Автор | Ha (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.03.07 21:42 |
|
|
|
Стефан Димитров
от едноименния спектакъл
Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
*
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
*
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
*
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
*
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
*
Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.
*
| |
| |
| 
|
|
