|
|
| Тема |
 Шарл Бодлер |
|
| Автор |
OcмaнMлaдeнoв (непознат
) |
|
| Публикувано | 17.02.07 16:29 |
|
|
|
СЛЕДОБЕДНА ПЕСЕН
Макар че веждите безсрамни
Ти дават вид необясним,
А той не е на серафим,
Магьоснице с очи измамни,
Боготворя те, о разблудна,
О моя страст и сатана,
Със обожанието на
Свещеник към икона чудна.
Пустиня и гора омайна
Дъх пръскат в твоите коси;
Така държиш главата, че си
Като загадка или тайна.
Плътта ти пръска лъх насреща
Като кандилница в олтар;
Ти имаш вечерния чар,
О Нимфо мрачна и гореща.
И сок вълшебен от треви
Като плътта ти не опива;
Ти знаеш ласка тъй лъстива,
Че мъртвите ще съживи!
Боготворят бедрата твои
Гърба и твоите гърди;
А твойта лен ще подлуди
Бельото в твоите покои.
Понякога, за да смириш
Ти яростта мистериозна,
Целувките си, сериозна,
И ласките си не скъпиш;
Със саркастичен смях душата,
О, смугла моя, ми раздираш,
След туй в сърцето мое спираш
Взор по-гальовен от Луната.
Под твойте чехли със везба,
Под твоите нозе красиви,
Поставям дните си щастливи,
И моя гений и съдба,
Душата моя, изцерена
От теб, о цвят и светлина!
Експлозия от топлина
Във моята земя студена!
| |
| |
| 
|
|
