А така! Не пиши. Пиши, ама само по темата. Кажи, поезия ли е, или поредната посредственост. - Хубаво - рамки, ама що чужди. Или си нямаш друга работа. Ама, пък, като искаш : Първична, след груба е прекалено внушение, ние - читателят, не сме чак такива дебили. Вярно, римува се с различна, но пък е постна рима. Още тежест - звуците: гр (груба), пър(първична), раз (различна), дори пер (вперил). Прилича на тежко тръгване на влак. И нататък трябва да мачка. А пък то олеква : сълзата като че не може да е друга, ами е баш кристална, на всичко отгоре и колеблива ( хаха) и не къде да е - на рамото спира - бая рев ще е падало. По нататък си е направо с правата лопата : ` ти се усмихна най невъзмутимо` Ще го направя и аз, ама пооо широкичко. И това казване, ела, и то - тихо казано. Брей! ` Нататък: съчетанието на плахо и смутено в пристъпването е толкова досадно!, но май не повече от останалото, което спира да ми се чете втори път. Хеле, поантата, пък е убийствено....не, това няма да ти го напиша. Преди време имах простичка мярка за писани думи - въпросът `И какво от това?!`
Ето какво : Господ да пази читателя, щото, явно, вие - не щете.