|
Като стана дума за Вийон, ето нещо интересно от интернет пространството:
(благодаря на "демон" за публикуваните стихове, които провокираха интереса ми към този френски поет)
"За тези, които са изучавали средновековна литература, името Франсоа дьо Монткорбие вероятно е познато. Това име се явява в различни източници с вариантите Francoys de Monterbier, Franciscus de Montcorbier или maitre Francois des Loges, autrement dit de Villon. Предполага се, че всички тези патроними са отнесени към едно лице, познато сред един по-широк кръг от любители под името
Франсоа Вийон
Малкото спорни, хипотетични сведения, които имаме за “първия прокълнат поет”, както го нарича Верлен, идват от три източника – неговите собствени текстове (най-вече “Голямото завещание”), един личен ръкопис на Шарл Д’Орлеан от приблизително 1458 година и - не на последно място - от шестте запазени парижки документа, отнасящи се до неговата криминална дейност. Цялата му биография всъщност е маркирана от различните крими прояви, в които той взима пряко или косвено участие. На три пъти успява да се изплъзне от бесилката и вероятно накрая именно тя слага край на живота му, който минава от бягство до затвор, от обир до сбиване, от смъртна присъда до амнистия.
Също така от кръчмата до публичния дом
Той е един от най-фините познавачи на жените и техните проблеми, качества и недостатъци, за които говори с много мъдрост и чувство за хумор в “Голямото завещание” :
..Минават за красноречиви
влюбчивите венецианки,
седят из древните архиви
на приказки дори спартанки,
а римлянки - републиканки,
и флорентинки, умни триж,
ще те побъркат със гатанки,
но най-устати са в Париж..*
и още
.. отдавна е разбрала умната жена
че от майстори двамина
работят по добре седмина...
Първите засвидетелствани криминални прояви на Вийон са от времето, когато следва теология, специалност, която не завършва без да е ясно защо, но съвсем не изненадващо – той не само участва в студентските вълнения от 1451-53 година, но изглежда се забърква с пролетариата на неуспелите студенти, чиито връзки са сред престъпните кръгове на Париж. Предполага се дори, че е бил в контакт с мафията "Coquillards", която е действала във всички региони на онази Франция, залятата от необуздана престъпност, наследство на стогодишната война.
През 1455 той избягва от Париж, преследван от закона защото ранява смъртоносно свещеник, но година по-късно се завръща благодарение на две кралски писма, запазени до днес, които се смята, че са издадени под натиска на мафията. Вероятно точно тогава написва първото си по-известно произведение - "Балада за обратните истини", което е насочено към младите престъпници, с други думи - неговия антураж. В нея той пародира друга известна на времето балада с моралистични максими на поета Ален Шартие.
Около Коледа на следващата година Вийон, двама бивши състуденти, един разпопен монах и един професионален ключар (чудна компанийка) извършват твърде успешен обир в капелата на наварския колеж, след което Вийон отново напуска Париж и написва първия си дълъг текст - "Le Lais". В 320 стиха той отново пародира популярни на времето стилове (пародията "Сън", много разпространен средновековен жанр, в която разказвачът живее в сън и прави алюзии за скорошния грабеж, с което очевидно иска да подскаже на своите другари, че е жив и здрав)
Според друг документ - писмо от някакъв доносник, който не само показва на полицията местонахождението на Вийон, но го набеждава в подготовка на друг обир - поетът-вагабонд се намира в Анже, където вероятно се укрива при благоразположения дук Рене Д'Анжу.
Следващата му поява е чак след година когато амнистията по повод раждането на дъщерята на Шарл Д'Орлеан го спасява от гилотината. Вийон написва благодарствена балада Dit de la naissance de Marie d'Orleans и по-късно е допуснат между десетимата участници на поетичния конкурс за който той написва едно от най-великите (лично мнение) стихотворения в цялата световна поезия:
До извора умирам аз от жажда,
горя и тракам със зъби от студ,
земя-кърмилница, а ме подяжда,
до огъня студът е трижди лют -
червив от бедност, тъна във уют;
надежда ли? - през сълзи съм се смял,
намерил във утехата печал,
че радостта ми е на мъченик,
в безсилието свойта мощ узнал,
приет добре, изхвърлен със ритник...**
Откъслечните сведения ни го показват отново в компанията на мафията "Coquillards", в различни тъмници и обект на нови помилвания като междувременно продължава да пише. С напредване не годините той все повече започва да се вижда като "бедния Вийон" и в "Голямото завщание" отправя редица препоръки към младите (Les regrets 1-832), където се представя като човек подложе на постоянни изпиртания от съдбата, разочарован и фрустриран, но разчитащ на хората за помощ при реинтеграцията. В същото време, в централната част на произведението, той осмива известни парижки благородници, представяки ги като хора със много скрити под лъскавата повърхност пороци.
Малко по-късно, през 1462, той написва и единайсетте "Балади на жаргон" - остри сатирични поеми ползващи езика на подземния свят, с което сякаш окончателно се идентифицира с него. През същата година е арестуван неоснователно и в последвалия процес, съдиите, жестоко обидени от неуважителните сатири в "Голямото Зващание", го осъждат на смърт. Именно тук, в очакване на срещата с бесилото той написва прочутата "Балада на обесените", смятана за един от най-добрите текстове на Късното средновековие.
Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!..***
Отново помилван и отново низвергнат, Франсоа Вийон е принуден да напусне Париж, без право да се върне през следващите десет години. Това са и последните сведения, достигнали до нас от този поет-престъпник, жертва на съдбата и на собствената си непримиримост, който със своите рехави 3 300 стиха представлява едно уникално явление със своята актуалност и "модерност".
...Във разрез със добрия тон
(на Ваша милост тъй познат!)
гаврътна чашата Вийон,
разделяйки се с този свят.***"
|
Франсоа Вийон
