|
Тема |
Балада за любимата |
|
Автор | дeмoн (Нерегистриран) | |
Публикувано | 21.01.07 10:10 |
|
|
Фалшива хубост, плащайки ти дан
разбрах, коварството на любовта
агонията в нейния капан
и огнения пъкъл на страстта
страдалното сърце го завладя
омаята, а тя му носи гнет
а колко ли ще струва щедростта
да се спаси един нещастник клет?
Макар и другаде да бях желан
аз се обрекох сам на участта
робувайки до край на свой блян
терзан да съм до смърт от любовта
ала сърцето вече възропта
безславно ли ще дойде моят ред
или ще ме огрее милостта
да стоплиш ти един нещастник клет?
Във времето безмилостно втъкан
и твоят цвят изчезва с младостта
камбанен звън и мирис на тамян
очакват всички ни, а старостта -
не би простила глупостта ти тя
да го изпуснеш тоя луд късмет
докато можеш днес, в младостта
ти да спасиш един нещастник клет
(Франсоа Вион)
|
| |
|
|
|