Джолийн
не затваряй очи
не вярвай не тичай Джолийн
след присънният вятър и сенките
уморили клепачите ти по зазоряване

кленът шепнещ зад прозореца ти
с призрачен глас
е измислица и въображението ти
след дългите нощи и древни папируси
играещи роля
разтапящи дланите
в догоряло сърце

не танцувай
не тръгвай с несъществуващи принцове
след полунощ Джолийн
когато баловете са в разгара си
извън измамните огледала и приказки
каретите са просто тикви
а кочияшите са плъхове
Джолийн

отметни умората
от тънкото було върху лицето си
избърши ресниците си Джолийн, с крехка длан
от сълзите
издълбаващи
паяжината по скулите ти
мигът е вечност
вечността е само в сънищата
измислица на блудни и пияни автори

събуди се Джолийн
събуди краката си и ръцете и косите си събуди
облечи в плът мечтите си
от изтръгнати терзания
събуди се
влез в живота Джолийн
далеч от призрачни рампи и бурни аплаузи

преди гласът от езерото да те вземе