Ето го и моето предложение за превод:

Студът от четиресет зими когато
набръчка твоята прелестна плът,
младостта ти във горда позлата,
ще изчезне като посока без път.

Попитан тогава накратко,
за твоите жизнени сили и хубост,
ще кажеш: "Погубих ги братко,
сред суета, лентяйство и глупост."

Но ако търсиш по-добра отплата,
достатъчно е да почувстваш само,
как в твоето дете блести зората,
примесена с искри от твоя залез.

И тъй от този образ съживен
ще крачиш бодро, до сетния си ден.

********************************************************************************

Редактирано от vitaminko на 28.12.06 13:41.