|
|
| Тема |
 Следвятърните мелници |
|
| Автор |
Sheetal (тъмна Индия) |
|
| Публикувано | 04.12.06 03:23 |
|
|
|
И бързахме, нарамили очите си,
безкрайно натежали от очакване,
и сънища. И твърде много виждане.
Изчакаха се релсите и гарите,
по стъпките на бъдещото време
с надеждата за пристан и обичане.
И помня, че говорих /цяла вечност../
със сянката на Тъжното. Кутиите,
претъпкани със юношеска нежност
пропяха истерично и протяжно.
Прегърнали следвятърните мелници,
/които вчера имаха крила/
все бързахме, нарамили очите си,
безкрайно натежали от очакване.
Но вече знам да виждам светлосиньо
и да броя на пръсти
циганското лято..
| |
| |
| 
|
|
