|
|
| Тема |
 Уют на кръстопът |
|
| Автор |
Инra (непознат
) |
|
| Публикувано | 30.11.06 11:22 |
|
|
|
Залостени резета и брави,
разбивам паяжини с брадва
и влизам с взлом в онази празнота,
в която ми е толкова уютно,
където има и цигари и кафе,
безплатно,
и черен лейбъл самота,
прегърната,
да не пресъхне безвъзвратно.
Излизам само на раздяла,
намятам си родопско одеяло
и вятърът ме мами ноемврийски
да тръгна и да търся нещо си,
макар да знам, че нещото го няма.
Ти знаеш, простичко се съществува
с една илюзия за цялост
във вид на самота, на кръстопътен вятър,
достатъчно е, че го чуваш
да блъска нощем по стъклата,
а денем да донася тишина.
| |
| |
| 
|
|
