|
|
| Тема |
 sanishta |
|
| Автор | Unknown (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 24.11.06 08:51 |
|
|
|
Не мога да те нарисувам с четка -
нямам дар
Но мога да те нарисувам с думи…
И ще рисувам теб…
спящ и буден; нов и чуден; мой и чужд
в капки дъжд
в червени облаци
в софийски улици
в нечии очи
отново отразен…
Ще очертавам стъпките
и ще прегръщам сенките
ще търся бялото
ще любя цялото
ще прекроявам улици
за този фон … за тази гама
палитрата е вътре в мен:
червено е – побесняло като вятъра
зелено е – опознало вчера слънцето
и синьото преляло във лилавото
и черното затворило очите ми …
Лъч светлина огрял през мекия прозорец
Щрих на рамото, цвят на тялото
Поглед в кафяво – слънце застояло…
…пръстите, устните, дланите…
…гърдите, бедрата, гърбът ти…
от моята ръка ще легнат на платното
от моята уста ще прозвучат в нота
от моето сърце в … “обичам те”
ЩЕ БЪДАТ СЪНИЩА
които всъщност са енергии
които някак са материи
които тук се любят всяка нощ
които май сме
ТИ И АЗ
които пак ще сме енергии
които тук ще сме материи
които ще се любят всяка нощ
накрая пак ще станат сънища
Рисувах те … ревнувах те
От четката си…
| |
| |
| 
|
|
