|
Тема |
Re: Човекът , който беше неизменно силен ... [re: Hяkoй cи] |
|
Автор | podobno (Нерегистриран) | |
Публикувано | 11.11.06 09:33 |
|
|
ama po-hubavo:
"Ти не си като нас"- казаха те
и стрела прониза гърдите му.
Той отвърна: "Нямам нужда от вас"
и пое
по улиците на живота
с хилядите свои рани от стрели…
Блуден син.
Мина пролетта
и лятото,
и есента.
Падна първият сняг.
Той спираше пред всяка дървена врата
и молеше да бъде стоплен.
Уви!
Не вярваха на късни гости.
Измамник ли бе той, крадец ли?…
Не искаха да знаят - той бе чужд!
Как искаше да бъде мил
и да разкрие вече своята човечност,
но с много рани беше се сдобил -
бе още по-различен, грозен, неприветлив.
...
Остана сам на улицата пуста.
Погледна в бялата далечина
и се изгуби в нея
със своите човешки чувства.
|
| |
|
|
|