|
|
| Тема |
 Плувай, плувай-не е жаба! |
|
| Автор | фaдyл (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.11.06 21:36 |
|
|
|
“Къде си, принце, да целунеш
и нашата зелена жаба?
Навярно другаде си нужен?
Навярно тъй изкарваш хляба?
Минаваш, принце, във миманса-
все закъсняваш, закъсняваш…
Побързай, че изпусна шанса
на блатото ни зет да ставаш!”
И идва той сред рой фанфари,
сладникав, млад и романтичен,
а устните му парят, парят,
и с кожи жабешки накичен.
Целуна милата ни жаба,
но тя остана си да квака.
“Я”-казахме-“това е слабост.
Съвсем прехвален бил юнака!!”.
А принца доста се сконфузи:
“Зла вещица ме омагьоса-
без зъби, дърта и на име Сузи.
Аз майката и гърбоноса…"
И ето принца-царски син
съвсем на глас заплака;
довчера принц, а днес-амин!
Коя ли жаба ще го чака?!
В главите ни едно добро
във този миг заплува:
за да не е съвсем капо
жените ни да разцелува.
Целуна Станка, после Ния,
а после булката на Страти,
и ей ти нашенска магия-
жени напълно непознати?!
И принца гледа, мига, мига
и пита се къде ли сбърка,
че в неговия свят от книги
яде се всичко, дето хвърка.
А бай ти Страти се засмя
с усмивка, негому присъща:
“Не е магия, а съдба.
Целунеш ли веднъж жена,
тя мигом в друга се превръща.”
| |
| |
| 
|
|
