|
|
| Тема |
 На един поет пишещ за любовта |
|
| Автор | Na ostrov (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 31.10.06 22:55 |
|
|
|
Защо ми е да знам, че една жена
пред теб е плакала и вила се като лоза?
Момиченце че гледало те е виновно
и въздишало в гърдите ти любовно?
Защо ми е да знам, че друга ти обичал си,
и наоколо жените всички зли наричал си,
че купил си любов от мотелски вилаети
за евтинките си медни душевни монети?
И ето я - любовта ти по нуди
стои пред хорския взор, на вятъра по бермуди,
и тънички жилки протегнала
мъчи се да те научи на добротата,
която ти е ужасно дотегнала.
А ти - все бягаш! Колко си смел наистина!
И колко изискан! И юначен воистине!
Зоват те наляво - бягаш надясно
Тръбят ти напред - а ти все назад и усмихнат неясно...
Душата пуста. Думите - речеви, величествени.
Не ги нагорящявай до бяло със крясък.
Любовта не е хор от търговци в паунов блясък.
Не реклама креслива.
Любовта е добро! Това научи -
да си неизменно й благодарен.
Не отмъщавай на зимата,
че преди живяла е в от мечти богато лято.
Не удряй тези които от любов били са по-слаби от теб.
И не си бройкай колко пъти правил си се на лирическо диване.
Излагациите на витрината не слагай ги на показ.
Защо ми е да знам за онази, с облите рамене
заминала на майната си към Кавказ?
Или в Сибир? Или към още някъде?
И бяхте ли или не сте били интимно-близки?
Ох колко туй е зло и небогато,
и колко не по мъжки е,
че чакаш бог да те прости.
| |
| |
| 
|
|
