|
|
| Тема |
 pra6en den |
|
| Автор | nevaliden (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 22.10.06 13:52 |
|
|
|
Прашен ден, прашни улици, хора,
никой не знае, освен ние с теб –
бързаме, чакам те, чакаш ме
втора
или последна възможност,
но не съвсем. Не съвсем...
Можеш ли, мога ли?
Знаеш ли колко?
Искаш ли просто да повали?
Музика има ли - някъде в гостната,
да налея по нещо, а ти върви,
слагай чаршафи, че е хукнало времето,
скоро ще кресне нечий зъл телефон
и от онова, което сме заченали,
ще остане само неудобно петно.
Виждам те, виждаш ме – разсъблечена истина.
Колко лъжа е, че си с мен, че съм с теб?
Страх ли е, че сега чак се питаме
колко ни чуват в прашния ден?
Твоя съм - твой съм, край и начало –
сливаме всичко... Карай да върви,
няма как, скъпи,
да съжаляваме,
щом навън най-сетне вали.
| |
| |
| 
|
|
