|
|
| Тема |
 Далеко във нас |
|
| Автор |
QTEK™ († ЗАЛИЧИТЕЛ †) |
|
| Публикувано | 20.10.06 19:03 |
|
|
|
ВАСКО ПОПА
Далеко във нас
1
Вдигаме ръце
Улицата по небето се катери
Свеждаме погледи
Покривите във земята слизат
От всяка болка
Която не споменаваме
По един кестен израства
И остава тайнствен зад нас
От всяка надежда
Която таим
По една звезда пониква
И се изплъзва недостижима пред нас
Чуваш ли куршума
Който ни кръжи около главата
Чуваш ли куршума
Който ни дебне целувката
2
Ето го това е то неповиканото
Странно присъствие ето го
Трепет е на повърхността на чая във чашата
Ръжда която се хваща
По ръба на нашия смях
Змия свита на кълбо в дъното на огледалото
Дали ще мога да те укрия
От твойто лице във моето
Ето го третата сянка е
В нашата измислена разходка
Неочаквана бездна
Между нашите думи
Копита които тътнат
Под сводовете на небцата ни
Ще мога ли
В тези непокорими предели
Да ти издигна шатра от своите длани
3
Неспокойна се разхождаш
Из моите подочия
Върху невидимата решетка
Пред твоите устни
Голите ми думи зъзнат
Отнемаме мигове
От безогледните зъбци
Твоите ръце тъжно
В моите се вливат
Въздухът е непроходим
4
Шумолят зелените ръкавици
По клоните на алеята
Вечерта под пазвата си ни носи
По път който следа не оставя
Дъждът пада на колене
Пред избягалите прозорци
Дворовете излизат от портите
И дълго гледат след нас
5
През нощите изчезва тъмата
Железните клони хващат
Минувачите за ръцете
Само непознати комини
Свободно шетат по улиците
Прокарани през нашата безсъница
В улуците звездите ни гният
6
Бдиш в бръчката между веждите ми
Чакаш да се развидели
На мойто лице
Восъчната нощ
Едва е догоряла
До ноктите на зората
Черни тухли
Вече са покрили
Свода небесен
7
Над мирните води
Зъбати очи летят
Около нас модри устни
По клоните трептят
Виковете се удрят в синевата
И падат върху възглавниците
Къщите ни се крият
Зад тесните рамене
Шепите ни се хващат
Зад безсилните облаци
Вените ни носят мътни
Постели и маси
С изпочупени кости
Пладнето на ръцете ни падна
И се смрачи
Отворен гроб върху лицето на земята
Върху твоето върху моето лице
8
По кръстопътищата
Подочията на деня
Срещат ни се модри
Ако обърна глава
Слънцето от клоните ще падне
Съхранила си усмивките
В моите длани
Как да ги оживя
Сянката ми е все по-тежка
Някой й връзва крилете
Очи отваряш добра
Отместваш ме нямо
Нощта изненадана ме търси
В дъното на алеята
Платанът пали цигара
9
Отровни зелени
Часове маршируват
През нашето чело
Пътуваме из тялото
С мълчание което влачат
Нашите погледи луди
Между клепките на очите
Притискам голия ти поглед
Болката в него да раздробя
10
Как с тези копчета
Бронзови да гледаме
Смее ни се тъмата
С коси ни бичува
Как със този език
Хартиен да говорим
Думите ни сух го
Под небцата запалват
Как със това лято
От жив пясък да съществуваме
Побеснелите челюсти
Го отнасят зърно по зърно
Как със тези дървени ръце
Лишени от листа да се прегръщаме
Погиват ни карамфилите по устните
Погиват във врелия пясък
11
Къщите са преобърнали
Горчивите джобове на стаите
Вихърът да ги пребърка
По дължината на ребрата ни
Уличните лампи
Събличат кървави рокли
Два листа от вестник сме
Сурово залепени
Върху раната на вечерта
Запалени птици
От веждите ми
Върху твоята ключица паднаха
12
Текат ни коридори мътни
От миглите по лицето
С люто нажежена жица
Гневът ни поръбва мислите
Наежени ножици
Около голоръките ни думи
Отровният дъжд на вечността
Лакомо ни хапе
13
Рушат се стълбовете които държат небето
Пейката със нас бавно
Във празнината пропада
Нима довека да гнием
Във каменно мълчание
През очите през челото
Думите ни ще поникнат
Разбягали са се дните
Нима довека да чакаме слънцето
През ребрата ни да се жлътне
Слушаме как сърцата ни
В гърлото на мъртвите стълбове туптят
Изтичахме от гърдите
14
Очите ти да не са
Не би имало небе
Във сляпата ни квартира
Твоят смях да не е
Стените не биха никога
От очите ти изчезвали
Славеите ти да не са
Върбите никога
Нежни през прага ни не биха минали
Ръцете ти да не са
Слънцето не би никога
В нашия сън пренощувало
15
Улиците на твоите погледи
Край нямат
Ластовиците от зениците ти
На юг не отлитат
От трепетликите на гърдите ти
Листето не пада
По небето на твоите думи
Слънцето не залязва
16
Лампа добра запалваш
В тъгата ми кестенява
Ливада ми простираш
Върху гърдите си
Гълъбите събираш
Във радостта ми бяла
Цигарата на моите грижи
В сърцето си гасиш
Върху грозд от тамянка
На устните ми чакаш
17
В морето бих спал
В зениците ти се гмурвам
По тротоарите бих цъфтял
В походката ти лехи чертая
На небето бих се будил
В смеха ти ложе приготвям
Невидим бих играл
В сърцето ти се затварям
От тишината бих те отнел
Във песен те обличам
18
Ден богат в прегръдките ти
Нося
Млади ели край погледа ти
Садя
Из градовете на твоето мълчание
Бродя
Роса от клепките ти
Бера
Гъвкава нощ през кръста ти
Ломя
Угрижени зори от покривите
Зова
19
Младостта ни разлиства се
Зелена по всички улици
Бузите на къщите блесват
Когато ние преминем
Под нашите стъпала
Плочниците играят на карти
Звезда сме изненадана
По лицето на минувачите
Изненаданите ята
От дланите си храним
20
От твоите длани
Пият жива вода птиците
Сини и кестеняви птиците
Които от очите ни излитат
Когато наоколо няма нито един ловец
Твоите длани озаряват
Нашите две замислени буци земя
Когато слънцето закъснява
21
Ръцете ти пламтят
На огнището сред лицето ми
Ръцете ти отварят ми деня
Ръцете ти цъфтят
В една далечна пустиня у мен
Където никой не е прекрачил
Ръцете ти сънуват в моите
Съня на всички озвездени ръце по света
22
Нашият ден е зелена ябълка
На две разсечена
Гледам те
Ти не ме виждаш
Между нас е сляпо слънце
По стълбите
Прегръдката ни разкъсана е
Зовеш ме
Аз не те чувам
Между нас е глух въздух
По витрините
Моите устни търсят
Твоята усмивка
На кръстопътя
Целувката ни прегазена е
Ръка съм ти подал
Ти не я усещаш
Празнината те е прегърнала
По площадите
Твоята сълза търси
Моите очи
Вечерта моят мъртъв ден
С твоя мъртъв ден се среща
Само насън
В едни и същи предели бродим
23
Без твоите погледи река съм
Изоставена от бреговете
Вятърът за ръка ме води
Твоите ръце е отрязъл залеза
Белите улици пред мен се разбягват
И пръстите се отдръпват от челото ми
Върху което светът е пламнал
Думите ми в трева са обрасли
Тишината е разнесла гласа ти
Нещата сивия си гръб ми обръщат
Из мрака на тялото ми
Опака светлина кръжи
24
Вървя
От едната ръка до другата
Къде си
Прегърнал бих те
Прегръщам твоето отсъствие
Целунал бих гласа ти
Чувам смеха на далечините
Устните ми лицето са разкъсали
От пресъхналите длани
Блестяща ми се появи
Искал бих да те видя
И затварям очи
Вървя
От едното слепоочие до другото
Къде си
25
Таван съм жълт
В празната стая в която седиш
Само и само сянката ти да ме утеши
И стълбище съм дървено
По което от стаята на улицата слизаш
Само и само със сянката ти да си поиграя
Листйе съм сухо
По улиците по които минаваш
Само и само твоята сянка да чуя
И гола скала съм край пътя
По който се отдалечаваш
Твоята сянка да ме облече
26
Във тази нощ без утро
Коя е тази лампа на ъгъла
Която с погледа ти ме обвива
И изпраща до ослепялата ни квартира
И свети върху пустите брегове на вените
И коя е тази птица
Върху пропуканото небе на сърцето ми
Една-единствена птица
Която със твоя глас ме зове при себе си
Защото не може клетата
На земята да кацне
27
Между дланите си
Греех улицата
По която се връщаше
Гласът ти по покривите
Забрави светлината
Часовете с които самотувах
Отлитат пред теб
От заснежените столове
28
Под очните ти клепачи
Спят теменужките ти
Превръщам се цял на слънце
Над твоите страшни сънища
Отваряш ми нашироко
Всички прозорци на челото
Бера за теб бели
Лилии от кръвта си
Даваш зелени листи
На мойто стъбло от пепел
29
Това са ти устните
Които връщам
На твоята шия
Това ми е месечината
Която свалям
От твоите рамене
Изгубихме се
В необгледните гори
На нашата среща
Във моите длани
Залязват и изгряват
Твоите скули
Във твоето гърло
Палят се и угасват
Моите плахи звезди
Открихме се един друг
На една висока златна равнина
Далеко във нас
30
От тялото смъквам здрача
Денят ми отваря лицето
Вятърът развеселява косата
Погледът ми учуден разлиства се
Сянка от слънцето никне
Светът е пред прага на сърцето
Пак по склоновете сини
В бистрия ти глас се спускам
За нашата вълшебна лампа
1943–1951
М
и
н
а
в
а
щ
••
watch if you're smart!•••
| |
| |
| 
|
|
