|
|
| Тема |
 Скорост |
|
| Автор |
marinska (непознат
) |
|
| Публикувано | 06.10.06 18:28 |
|
|
|
Карам с 20 по "Шанз-е-лизе".
С всяка пора усещам пафюма...
Разбирам,че съм този,който има избор.
И знам,че това не е пазар.
И не знам дали това е вярно.
И докато карам с 20 по "Шанз-е-лизе",
ми натежава от погледи,
които виждат не мен,
а стойността на 100-те долара в джоба ми.
Усмихнати днешни и вчерашни перли...
порцеланова плът,но топла...
Продължавам да карам.
Откривам Давид.
Онзи,стиснал камъка.На Микеланджело.
Поразителна прилика!
Все едно мен е изваял...
Сигурно и аз съм нечий продукт...
Карам с 20.
Катедралата "Свети Петър".
тук ли е вярата ми?
Онази,която прегазих по пътя...
Дори не знам дали тъгувам за нея...
"Синг-Синг".
Трябва да карам по-бързо.
Може Страхът ми да ме познае,
а го бях осъдил "ДО ЖИВОТ".
Трябваше да го пратя на електрическия стол...
Ниагара...
Тук мислех да удавя онази малка кукла,
която единствено харесвах като дете.
Карам с 20.
поглеждам в ретроспектъра.
3-4 бели жици...
3-4 тухли в магистралата,която строя,
по която карам.
С 20.За да видя всичко.Да запомня всичко.
Защото строя къса магистрала,
въпреки дълбочината на очите
и далечината на хоризонта...
И къде ще пристигна?
Дори нямам багаж...
Само онзи пулсиращ орган...
В левия вътрешен джоб.
Карам с 20.
Не качвам на "стоп",а сякаш не съм сам.
Който и да си,аз не съм луд!
Карам с 20 не само заради ограниченията.
Карам с 20,защото може да искаш да слезеш,
а аз не бива да спирам.
А и тази къса магистрала...
Въпреки дълбочината на очите.
Който и да си,не се тревожи за КРАЯ
на магистралата.
Ако останеш,аз ще извикам!
Миг преди края.
Вероятно и заради това карам с 20...
| |
| |
| 
|
|
