|
|
| Тема |
 Очите ти нечетни |
|
| Автор | бacoв xeлий (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.10.06 00:30 |
|
|
|
Сърцето ми е кит изхвърлен
В пустнята на твоя шепот сух
Да дишам всеки миг ми е ненужно
замръзвам в пясъчния ти търбух
Плонжираш със характерче по мен
и от могъща нежнина сломен
-изстискваш облачни представи,
и сг/решаваш-
с фанатична доброта да ме преправиш.
Да.
Зяпнал от дебилностна любов
с фасул от речни каминачета
ще ме гощаваш,
но да ме прощаваш
няма да ти раждам отбори от
близначета.
добре.шегата е в канализацията.
Песен на новоизлюпен лебед
Бе първий взор.
Стадион пауни в небесата
Вторият получи.
Една
Двутактова
Триола
Реди хармониума м/у нас.
Е Трети.
Сезоните в един сезон-пасирани в компас
На всяко време и пространство м/у нас
Квартетен взор.
Ръка в ръка-на земята тетивата
настройват финно сетивата.
Петолъчие на шлем догаря
Медена любима своя–
букет от шест флигорни
небосвода ти крепят.
Хексаграм.
Снежке
Въртоп от настръхнали кристали
Порждат ново качество дъга за теб.
Седем първи тичинки от пролетта
Да се сдържам вече не умея
От отвъдното за теб се връщам
Че ще полудея.
| |
| |
| 
|
|
