|
Тема |
х Х х |
|
Автор |
sazertsatelkata (нишкаОТвретено) |
|
Публикувано | 30.09.06 09:00 |
|
|
Когато се разпадам
на концентрични кръгове
от стенещо очакване
наивно си мисля,
че вълните ми
ще стигнат и до теб.
Ще те повика ехото
на моите желания...
Исках да ти разкажа.
Да се похваля по хлапашки
за победата
над дребните си страхове,
за жълтите сънища,
от които се върнах -
все пак намерих причини
да изплувам във болката...
Животът отдавна не е приказка,
все едно колко вярваме в тях.
Сън бях.
А утре, кой знае - спомен?...
Зная само, че днес
не ставам за спяща красавица.
Руша замъци
и през чужди дувари заничам.
Имам си своя мярка за грях
и горча
като дълго отлагана истина.
И не се питам дали ми прилича.
Когато се уморя
да тичам по вятъра,
да кърпя глухарчени пориви
и да гадая облачни тайни
ще съм узряла да стана минало.
Днес концентрично
те викам.
http://winbg.com/sybka/
|
| |
|
|
|