|
|
| Тема |
 * * * |
|
| Автор | sazertsatelkata (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.09.06 01:00 |
|
|
|
От болката си някой вдига храм,
за да се учи дълго на смирение.
Целувайки земята забравя, че е сам
очаквайки измамно просветление.
А свободата е енигма за наивници
мърморещи молитви с гръб превит.
От вярата ни оживяват мелници
и донкихотовци чертаят път
щом палим свещи в храмове от обич
под купол от нежност осветен.
И нищо,
че светът бил тесен за безбожници,
може просто зле да е скроен
и всяка нощ да остарява от старание
да мери дъх и стъпки да реди
и да очаква да го взриви едно мълчание
отключило вселени в две души.
| |
| |
| 
|
|
