Fed up of excuses
There's nothing more to say
Sands of your patience have surely drained away
Backed into a corner built of my design
Peer into the future entwined is yours and mine
I know this can't go on if things remain the same
Drastic change is needed, it's driving me insane

Nah nah nah nah nah

Although we realise it
I hope it's not too late
Beggin' all the pardons please don't lock the gate
A spider's web was woven full of much deceit
I know you re exhausted too much to repeat
I know this can't go on if things remain the same
Drastic change is needed, it's driving me insane

Nah nah nah nah nah

I'm too embarrassed to look you in the eye
You stuck your neck out, gosh at least a thousand times
There's no more courage just to ask the reason why
Why, why, why?
Talking about a real thing, talking about a real thing

Nah nah nah nah nah
_____________________

каквати сила
каквоти фри

намазало с топен метал устата
сложило и цип
за да си отивала главата
съ шлифера му сив

надеформирало
намачкало си стъпалата
обезобразило се
присвило ходилата
за да в сандалките на Пепеляшко
натика си краката

стегнало курсета
овързало се във въжета
отдолу кожата кърви
какво значение? все тая
това е да си фри...

и бутнало се в тясна опаковка
затворило кепенци омотано
в откриване на свободата
под похлупак кипяло

и думите са твърде много малко
числата не клонят към две и три
пък фри е твърде много вече фри

няма такова нещо

и фри
и фри
и фри фрииии
увитият пашкул крещи

?ви са тези опаковки
?ви са тези стилни пустоти
затворнически свободи

омръзва от присвити хора
от слабохарактерни изяви
от глупавите афоризми
в еснафски оскаруайлдски краски

и лъскави костюми
и надписите закачени
висят в небето безтегловно
биват заснемани и проявени
от фотото в присвитите очи
и лепените апликации
лепилото поддава после
къде отидоха ли всичките овации?
обстрелвани
обстрелвани да бъдат
неудобните им "етикетизации"

какъвти мъж
било е просто клекналата леля
събираща си разпиляните бижута по земята
изритана била в гъза за проба
изпаднала в безкраен рев и вой горката
невинна е и вика справедливостта и свободата
с глава, заровена по щраусово в земята

обиден и огорчен той прелива
агресия във неговото аз бучи
а госпожата поругана
сълзите си брои

омраза
садо
мазо
деградация

а чистота в свободна мисъл някъде лети
прелита в обожание
любов и възхищение
във вечността си плува и звучи

защо са толкова завързани, заробени
и хленчещи и недоволни господата?
защо когато те сами си сториха и злоба и отврата?
обзети, подпъхнати, потънали, подлоги
окрилени от силата на глупостта и тъпотата

Защото от логиката нямало е смисъл
безсмислен бил света, безсмислена сътбата
и причудливо, твърде много притеснително
изскачат непредвидени неща
но пък елементарни
Нали логичното преди отнемало им свобода
безсилното разбулвало е техни инстинктивни тайни
ха ха
Защото мисълта била носителка на слабостта

На на на

и монстери обидени
и завладяващи сърца
те наранявали
И сърцераздирали...
ха! ?во безвкусно повторение отново е това
?ва незадоволителна, изтъркана шега
В обикновените им монстерови нещица
прегръдки разни
да вмъкнеме и две и три сълзи
Да има драма малко
ще оравновесиме леко, гладко

Равновесие :
Депресия
Агресия
Любов
Омраза
Депресия
Агресия
Депресия
???

Трагикомично започва да ми става..