|
|
Там
По глухите пътеки към върха
едно объркано момиче тихо крачи.
Звезди над нея тихо пръскат светлина.
Какво ли дири тука и защо ли плаче...?
А пътят криволичи и я праща
все там, отдето всъщност иде.
Но тя отново плачейки подхваща
пак тоя път, към свойта цел без име.
Наметнала безсмислено страдание,
понесла нечий друг товар,
пристъпва и след всяко предихание
по малко губи и живот и жар.
Наместо знаци – разпилени оправдания,
във цвят на временна утеха,
маркират празните копнежи и терзания,
по никъде неводеща пътека.
Дали страхът... дали от слабостта
не вдига взор да се огледа в тишината –
пътеки други има... не, не водят към върха,
но ще я преведат извън гората...
Край тъмната пътека под върха
Едно объркано момиче тихо плаче.
Звезда над нея тихо пръска светлина.
Какво ли още дири тук и докога ще плаче?...
29.11.2004
To ensure ongoing quality of service, your death may be monitored for training purposes.
|
| |
|
|
|