Окапани със сладко до нозете,
С мехури огромни по ръцете,
Двамата герои скорострелно
Полетяха към отделение спешно.

Вой се вдигна до небето,
Че боли ги страшно и кормето –
Сладкото набързо излапаха
И в болницата се озоваха.

Лекарите в чудо се видяха,
Медсестрите зорко бдяха
Над юнаците нещастни
Набодени с игли безопасни.

Бинтове, системи и мехлеми
И лекарства с вкус на бадеми,
Моньо и Коньо на кревати са приковани,
Няма палачинки, няма каравани.

Нашите герои горчиво плачат,
Че далече остава плажът,
Туй лято ще пропуснат
И в болницата ще разпускат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите