Сагата на Моньо и Коньо в гората

След това митингуване славно,
нашите смели герои бавно
отправиха се към гората
да напълнят пак торбата
с вкусни боровинки
за топли палачинки.
Вървят нагоре без умора,
без почивка, без крамола.
А в гората има
изкушения за трима -
ту зайче се премята,
ту сърничка заподскача,
ту славей чуден глас извива,
а под него плези се Кума Лиса.
Но встрани взор не мятат,
Моньо и Коньо бодро крачат
по пътеката трънлива,
стръмна, каменлива,
че упорити са като магарета
и не сещат на планината
краставата, коравата ината.
Дрипави, гладни, боси,
окървавени до кокъл чипоноси
търбусите довлачват -
ура, върха изкачват.
А тук вкусни боровинки
на воля си червенеят,
зреят, хубавеят.
Очите им се пулят -
на копчета са заприличали,
а сърцата - бегом в нозете разтичали.
Ох, тези боровинки,
малки кат калинки,
как с уста да не ги
откъснеш,
бавно, ароматно да
ги преглътнеш.
Сок от устните
стича,
ах, ти Моньо
егати пича!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите