|
|
| Тема |
 Da Soul |
|
| Автор |
EcceHomo (непознат
) |
|
| Публикувано | 04.07.06 23:47 |
|
|
|
***
Душата – зъб преди изваждане –
Анестезиран до несъществуване;
Лидокаиново понасяна
Във името на всичките ни битиета,
Които сме приели за живеене;
Душата – неудобен рафт – високо,
За книгите, осъдени на недоверие
И умалени до сълзливата ни милост,
Възпираща ни да ги хвърлим.
Ако понечите от безразсъдно лекомислие,
Поради някаква игра или любов
Да върнете тази душа към поезия,
Спиралата й ще смени посоката си –
Земетръсно!
Наместо сигурното и извечно дясно,
Което е напред за всички орбити,
За всички галактики и за всички охлюви,
Ще се заключи в себе си обратно
И ще се нажежи до бяло;
Пеперудата ще се върне
Чрез сила по-голяма от онази,
„която издърпва цветето през фитила на стъблото”
Към красотата на гъсеницата – обещание;
Пространството ще остане без значение
И времето – без смисъл.
Ще зазвъни душата в празничното си умиране
И може би някой някъде и някога ще чуе.
А Бог ще се усмихне бащински
| |
| |
| 
|
|
