само толкова ли??!!?
не.

още време до есента имаше
и гореше сърцето на жабата като жар
но не се издаде
а се отпусна във водата хладна
и я молеше да го разбере.

студът се пропи в кожата
и обездвижи крайниците на жабока.
той застина:

тогава птиците летят самотно
земният въздух се издига на фунийки в небето
хвърчилата правят своите лупинги
някои късат връвта си и падат в равнината под хълма
детето се спуска напряко през скалите да си ги прибере.

долу край водната помпа водата е черна
и там жабока среща летящото дете
което му разказва за птицата над върха.

нежно розова после се спуска вечерта..
и жаба потъва в мислите си
за пернатото създание.
от което се бои
и наблюдава опашката му
с крайчеца на окото
от дълго време..
а какво ли ще стане
мисли си жаба
ако предолея страха..
тогава дълги крака се спускат да го сграбчат
и жаба трепери..

но птица разтваря крила
и в сянката им
жаба преминава в царството на съня.
този път птица е безкрайно далече
и жаба е безкрайно далече.
но в миг всичко се събира
птица е изменена,
и жаба е изменен
този път всичко престава
да има смисъл
птица преминава през жаба
и той преиминава през нея.
от допира се ражда топлина.
сърцето на жаба гори като жар
заседнало е по средата на двамата
тупти и спира, тупти
поема си въздух, и спира
очите им трептят под клепачите
оживяват неща

като да се потопиш
и да се усетиш прегърнат
да внимаваш да дишаш с нея.
или на два пъти, един път.
а тя е енергия пред теб
между главата и гърдите ти.
обгръщаш я с ръце към теб.
и тя се разлива по цялото ти тяло.
и пак и пак
и ако в стомаха ти се събуди
друго вълнение
то пак е тя, но не като
доброта, а като нещо друго

остави я да те завладее
върху теб и телата ви се
допират по цялата дължина
тя е само глава и тяло
като охлюв, който се е разположил върху теб
и те гледа от много близко
с допрени гърди