|
Тема |
Re: много захласнат [re: жaбoka мoko] |
|
Автор | жaбoka мoko (Нерегистриран) | |
Публикувано | 23.06.06 18:19 |
|
|
жабата говореше:
ти вече храниш щъркели
и призоваваш тракащите клюнове
на забавления в сумрака
на нощта (по никое време)
а беше време на игрите
игрите във тревата и реката
слънцето ни бе водител въртоглав
и раздърпаният вятър все насреща.
да, каза детето, но щъркелите
те знаят нощта, защото когато
слънцето угасва, клюновете им
пронизват в червено тишината.
и малко преди сенките да се
освободят от телата. те могат
да ги усетят.
жабока тука се намеси:
а ти усещаш ли ги тези сенки,
май ще се окажат големи глупости
и тренки.
детето каза: да, усещам ги, защото,
те казаха ми, че и аз съм щъркел.
тук жабата вече доста нервно:
как така щъркел, ти си дете.
не си ли дете? ами сега?
ами сега не знам, каза щъркелът
децата растат бързо и е време.
жабата съвсем се ококори:
преглътна и промълви едвам
време за какво?!
може би за люлка?
каза щъркелът и отлетя.
|
| |
|
|
|