Това е поезия от оня тип, дето изчерпва темата и слага емблемата "Проверено" на тоя ник, дето изобщо вече няма значение дали е мале или фемале - нещо, което по принцип не интригува само безполовите същества и фригидите, защото поезията се докосва най-вече до оная струна, лесно възбудимата, дето ти дарява мета-сексуалност- та като загуби смисъл пола, ти остава само да си прибереш поетичната изрезка близо до фетишистките изрезки от собствения ти живот (забелязали ли сте, че след нас материално остава само фетишизъм). мен лично вещите ме очароват в своята простота и дълговечност, та аз ще си изпринтя това стихче и ще си го прибера в личната колекция, като пренебрегна факта, че е напълно възможен един вариант на продължение, в който правнуците на автора ще съдят моите правнуци за авторско право.