|
|
| Тема |
 Сънувах, че сънувам |
|
| Автор |
Sheetal (тъмна Индия) |
|
| Публикувано | 17.06.06 13:17 |
|
|
|
Тъгувам за поляната
с наранги*
и трудното крайпътно криволичие,
откраднало петите
ми завинаги..
Ще спра най-сетне в себе си.
И синьото
на тъжното дълбоко на реката /ми/
ще е погълнало след мен
добрите думи,
захвърлени на вятъра, защото
не знаехме какво да правим с тях.
Ще спра най-сетне в себе си.
Когато..
се натъгувам. Още има време.
И още има камъни, които
не съм прегърнала..
Събират в шепи
улуците остатъчния шум
от нечие завръщане. Досбъднато.
Така ме помниш - боса, нямаща..
Сънувах, че сънувам,
че сънувам..
---
*наранги - ситни оранжеви цветя в някои области на Северна Индия
| |
| |
| 
|
|
