Не сега. Не сега.
Още имам следи
върху себе си,
още имам в очите си
нея,
още пазя червените думи
по ръцете си,
още е влюбено
в домовете на птиците…
Чуваш ли?!!...
Не сега. Не сега.
Не пристъпвай
през вратата
на моите спомени –
там е кърваво,
там е кърваво
и самотно без нея,
самотно е…
Не сега. Не сега.
Има нощи,
през които луната
будува
и се пълни със сенки
и призраци
по стените на моята
лудост
се завръщат отново –
сънувам я…
Не сега. Не сега.
Още помня
тези чужди целувки
в устата си
и горчи от сълзи
тишината ми,
а рисувам лицето й
в себе си.
Не сега!
Аз съм късна и есенна.
Пролетта ме прегазва
с живота си.
Аз съм смърт
и куплети от песен –
ще боля нелечимо
в ръцете ти.