и дори ще ти кажа защо нищо подобно.
прост пример:
моцарт не само е писал по поръчка, но е и знаел какво точно се харесва. дори повече, писал е така, че да се харесва. когато разни неща не вървяли добре, преправял ги.
като се прибрал от прага във виена през 1789 например открил, че бил е излязъл от мода. и вместо да композира за императора, съ наложило да пише водевилчета за селяците. което не било особено трудно, щото геният може всичко. и затуй и в най-лековатите му, коскоджам комерсиално написани парчета талантът личи, та личи.

вкусът, видно е, в случая няма нищо общо. ни този на императора, ни този на селяндурите. щото е временен. а моцарт е вечен.

схващаш ли за къф критерий ти говоря? талант. а тва никак, ама никак не е вапроз на субективна преценка и релативизъм. хич. въобще. като го няма, го няма и това е окончателно.

просташкият вкус не ми е критерий. нито игнорантщината. надявам се и на теб да не ти е.