|
|
| Тема |
 Франкенщайн |
|
| Автор | goreracete (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.05.06 00:06 |
|
|
|
Виждам нервна система и спазмен конвулс.
Всичко вика във мене и изпраща импулс.
Който сам се превръща в космична тъга.
Тръгва нощем да скита за сродна душа.
Виждам нервни аксони да протягат ръце.
И да късат душата парче по парче.
Няма път начертан за протрити нозе.
И за донор не става вече мойто сърце.
Присадиха ми ганглий от пиян октопод.
И ми дадоха спомен вместо живот.
Със зашита усмивка и гръбнак натрошен.
Съм послушна и кротка, непривично за мен.
Имам само очи, за да виждам стена.
маса, стол и прозорец и зад него-света.
Но намирам, че има все пак нещо за мен.
Във тъгата на изгрева всеки нов ден.
И тогава признвам, че някъде там.
Има някой за мен, и от мене по-сам.
| |
| |
| 
|
|
