|
|
| Тема |
 Утрото бе светло... |
|
| Автор |
Ninana (непознат
) |
|
| Публикувано | 12.05.06 23:12 |
|
|
|
Това стихотворение ми е старо,
но го публикувам заради Шеста глуха,
защото едно пролетно уморено птиче
напоследък ми каза, че започнала е да мрази думите... :)
Утрото беше светло,
а хората – ежедневни и посърнали
и взираха се в загрубелите мъгли
на собственото си безвремие.
И мръщеха се
като задимени облаци
с корони от ръждиви лаври
в средата на екстаза
на градския фонтан от думи.
Не знаеха за скоковете във дъжда
на слънчевия лъч със порива на вятъра,
по улиците от олово как подгониха се
отблясъци мокри, зайчета от светлина.
И в разцъфналата синева
да, отгоре някъде дойде!
и затупка някъде навътре,
нежно, мило,
тихата стаена радост
по малки чудеса.
04.2004 @
| |
| |
| 
|
|
