И няма никой, Никой,
а Любов
чертае драсканици
по листата,
не е останал Послеслов,
че Епилогът
чака зад вратата…
И няма Никой
с моите очи
да те погледне
и да ти разкаже
къде се скитат
слепите звезди –
опитомените
в мига пред зазоряване.
И няма Никой –
в локвите, с душа
на риби
ще си построя море,
а светлина
за лунния спектакъл
ще донеса
от уличен фенер.
И ще измисля Теб
за главната си роля,
декорите ще бъдат
без криле,
ще си изпиша публика
от хората
и две завеси
в черен креп…
И няма Никой –
прави коридори –
пълзят-
ръце на Великан…
Как стана, че изгубих
Бога си?
Любов дълбае
пътя ми натам.